Ограничава ли България религиозните свободи?
Става дума за два законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията, импортирани още през май. Според създателя на разбора, и двата са импортирани от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, само че в действителност единият беше импортиран от депутати на „ Обединени патриоти ". В публикацията се твърди, че приемането на законопроектите е доста евентуално, доколкото ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи дружно разполагат с 201 гласа в Народното събрание. Извън Народното събрание обаче законопроектите бяха единомислещо разкритикувани, написа Рафаел Райтхофер и продължава:
„ Така да вземем за пример апостолическият екзарх, свещеник Христо Пройков, счита законодателната самодейност за „ неуместна и рискова ", даже за „ дискриминираща ". Подобно е мнението и на Съюза на евангелистите, чиито представители настояват, че двата законопроекта са провокирали „ стихия от митинги измежду всички религиозни общности в страната ". От този съюз предизвестяват още, че законопроектите „ лимитират религиозните права и религиозните свободи на църквите, вероизповеданията и религиозните организации в нашата страна ".
За какво в действителност става дума? Сред многочислените нови уредби на очи се набиват най-много две. Първо: за дребните религиозни общности се затруднява практикуването на техните вероизповедания. И второ: за чужденци става мъчно да правят религиозна активност в България. Тези две промени засягат най-много католиците и евангелистите в страната, чиито общности обгръщат по-малко от % от популацията и доста постоянно разчитат на задгранични духовници.
Рестриктивни условия
Според законопроекта, единствено тези религиозни общности, чиито почитатели са най-малко един % от популацията, имат право на държавно подкрепяне – а в България на това изискване дават отговор само православните и мюсюлманите. И отново единствено те имат право да поддържат духовни учебни заведения, написа в законопроекта.Освен това само хора с български паспорт ще могат да практикуват като духовници или пък да работят в други области, свързани с религиозните общности – едно условие, което съгласно виенския експерт по религиозно право Рихард Поц опонира на правото на Европейски Съюз. Поц установи, че в доста страни е налице „ наклонност да се одобряват рестриктивни закони за вероизповеданията ", само че българският закон бил „ изключително фрапантен ". И още едно ограничаване: богослуженията (законът ги назовава „ обществени религиозни дейности " ) могат да се правят само в особено регистрирани за задачата здания. „ Това сигурно е противоконституционно и няма да издържи в Страсбург (в Европейския съд за човешките права – бел. ред.) ", споделя Поц.
Ограниченията за упражняване на вяра ще обиден както частни черкви, по този начин и неофициални джамии. Поц, който се е занимавал и с православно църковно право, вижда основно два претекста за стягането на религиозното законодателство в някои източноевропейски страни. То е ориентирано от една страна към „ протекция на обичайните религии ", а другият претекст е обвързван с „ опасенията от непознато навлизане, като се имат поради най-много мюсюлманите, ислямът ". Факт е, че във годната в този момент версия на Закона за вероизповеданията написа: „ Традиционната вяра в България е Православието. " Независимо от това законът подсигурява на всички правото на свободна съвест и религиозна независимост и показва почитание към християнството, юдейството, исляма и други религии.
Да се ограничи въздействието на политическия ислям
В България възбраната на задграничното финансиране на религиозните общности се отнася на първо място до политическия ислям. Тук би трябвало да имаме поради, че близо осем % от българите са мюсюлмани, а България граничи с Турция и е била част от Османската империя. Близко до мозъка е, че Ердогановата „ Партия на справедливостта и развиването ", която – както е известно – организира политика с империалистически детайли, а може би и някои други групировки, желаят да влияят върху българските мюсюлмани. И е разбираемо, че българската страна желае да ограничи тези опити. В Австрия също има възбрана за задгранично финансиране на религиозни общности, само че тя се отнася само до мюсюлманската общественост – една наредба, която е противоречива на фона на конституционния принцип за равнопоставеност (…).
Екзарх Христо Пройков споделя: „ Законопроектът по печален метод припомня на комунистическото минало, за което вярвахме, че в никакъв случай повече няма да се завърне ". Рихард Поц схваща тази рецензия. (…) Той споделя: „ В някои страни от някогашния Източен блок несъмнено има връщане обратно. Има обаче основна разлика сред тези страни, които са част от Европейски Съюз и са обвързани с европейското право, и Русия да вземем за пример. " Според специалиста, зад законопроекта се крият „ отбранителни претекстове, произлизащи от боязън ". „ В България се събират два фактора: паниката от външно въздействия върху българския ислям и опасенията от западни въздействия - желанието да се опази Православието, тъкмо както в Русия ", споделя Рихард Поц пред „ Про-Медиенмагацин ".
„ Така да вземем за пример апостолическият екзарх, свещеник Христо Пройков, счита законодателната самодейност за „ неуместна и рискова ", даже за „ дискриминираща ". Подобно е мнението и на Съюза на евангелистите, чиито представители настояват, че двата законопроекта са провокирали „ стихия от митинги измежду всички религиозни общности в страната ". От този съюз предизвестяват още, че законопроектите „ лимитират религиозните права и религиозните свободи на църквите, вероизповеданията и религиозните организации в нашата страна ".
За какво в действителност става дума? Сред многочислените нови уредби на очи се набиват най-много две. Първо: за дребните религиозни общности се затруднява практикуването на техните вероизповедания. И второ: за чужденци става мъчно да правят религиозна активност в България. Тези две промени засягат най-много католиците и евангелистите в страната, чиито общности обгръщат по-малко от % от популацията и доста постоянно разчитат на задгранични духовници.
Рестриктивни условия
Според законопроекта, единствено тези религиозни общности, чиито почитатели са най-малко един % от популацията, имат право на държавно подкрепяне – а в България на това изискване дават отговор само православните и мюсюлманите. И отново единствено те имат право да поддържат духовни учебни заведения, написа в законопроекта.Освен това само хора с български паспорт ще могат да практикуват като духовници или пък да работят в други области, свързани с религиозните общности – едно условие, което съгласно виенския експерт по религиозно право Рихард Поц опонира на правото на Европейски Съюз. Поц установи, че в доста страни е налице „ наклонност да се одобряват рестриктивни закони за вероизповеданията ", само че българският закон бил „ изключително фрапантен ". И още едно ограничаване: богослуженията (законът ги назовава „ обществени религиозни дейности " ) могат да се правят само в особено регистрирани за задачата здания. „ Това сигурно е противоконституционно и няма да издържи в Страсбург (в Европейския съд за човешките права – бел. ред.) ", споделя Поц.
Ограниченията за упражняване на вяра ще обиден както частни черкви, по този начин и неофициални джамии. Поц, който се е занимавал и с православно църковно право, вижда основно два претекста за стягането на религиозното законодателство в някои източноевропейски страни. То е ориентирано от една страна към „ протекция на обичайните религии ", а другият претекст е обвързван с „ опасенията от непознато навлизане, като се имат поради най-много мюсюлманите, ислямът ". Факт е, че във годната в този момент версия на Закона за вероизповеданията написа: „ Традиционната вяра в България е Православието. " Независимо от това законът подсигурява на всички правото на свободна съвест и религиозна независимост и показва почитание към християнството, юдейството, исляма и други религии.
Да се ограничи въздействието на политическия ислям
В България възбраната на задграничното финансиране на религиозните общности се отнася на първо място до политическия ислям. Тук би трябвало да имаме поради, че близо осем % от българите са мюсюлмани, а България граничи с Турция и е била част от Османската империя. Близко до мозъка е, че Ердогановата „ Партия на справедливостта и развиването ", която – както е известно – организира политика с империалистически детайли, а може би и някои други групировки, желаят да влияят върху българските мюсюлмани. И е разбираемо, че българската страна желае да ограничи тези опити. В Австрия също има възбрана за задгранично финансиране на религиозни общности, само че тя се отнася само до мюсюлманската общественост – една наредба, която е противоречива на фона на конституционния принцип за равнопоставеност (…).
Екзарх Христо Пройков споделя: „ Законопроектът по печален метод припомня на комунистическото минало, за което вярвахме, че в никакъв случай повече няма да се завърне ". Рихард Поц схваща тази рецензия. (…) Той споделя: „ В някои страни от някогашния Източен блок несъмнено има връщане обратно. Има обаче основна разлика сред тези страни, които са част от Европейски Съюз и са обвързани с европейското право, и Русия да вземем за пример. " Според специалиста, зад законопроекта се крият „ отбранителни претекстове, произлизащи от боязън ". „ В България се събират два фактора: паниката от външно въздействия върху българския ислям и опасенията от западни въздействия - желанието да се опази Православието, тъкмо както в Русия ", споделя Рихард Поц пред „ Про-Медиенмагацин ".
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ